В Новини

Само преди две седмици отново се говореше за повишаване на семестриалните такси в СУ. Дни преди заседанието на Академичния съвет  представители на Факултетните студентски съвети и на Студентски съвет провеждаха срещи и набелязваха стъпки, с които да предотвратят подготвяното увеличение. От тези разговори излезе, че не е достатъчно да предприемем действия, с които временно проблемът да се реши и да се успокоим, а да търсим неговите корени и начини, по които в дългосрочен план да го разрешим.Близо 3730 човека гласуваха на общостудентския референдум, който СС подготви. Студентски съвет излезе с позиция на 25.02 сутринта. В същия ден се състоя и заседанието на Академичния съвет, където се коментира предварително обсъжданото увеличение на семестриалните такси. На заседанието на АС по предложение на проф. Илчев беше взето решение да се замразят таксите и да бъдат оставени в настоящия им размер, както и да се създадат две работни групи: Работна група  за   разговори с управляващите, като една от дейностите на групата ще бъде в насока промени в ЗВО, съгласно стратегията за висшето образование (Състав: 5-ма преподаватели и 3-ма студенти) и Работна група за проверка на бюджета и възможности за оптимизацията му. (Съставът отново е 5 към 3.)

Какво се случва след заседанието на АС, какви са очакванията и как вижда ролята на студентите, разказва Даниел Стоев – председател на Студентски съвет. 


1.Планираното увеличение на таксите е отменено (или поне за момента). Студентски съвет реагира бързо – разгласи информацията, пусна референдум, излезе със становище. Може ли да се говори за победа?

В известен смисъл може, поне по 2 причини. Първата е тъкмо това, че успяхме да реагираме бързо, да се допитаме до студентите, вкл. да се координираме бързо, визирам Студентския съвет и наличните Факултетни студентски съвети и единната ни позиция за възможните действия при различните сценарии след заседанието на АС. Това е наша лична победа, независимо от това дали щяха да се вдигнат таксите или не. На второ място идва и това, че не просто не се стигна до гласуване за повишение, но и че излизаме от ситуацията обединени. Студенти, преподаватели и ръководство: заедно и с общото разбиране, че трябва да търсим решение от друг тип – да изискаме (за пореден път) реални промени в държавното висше образование и начина му на финансиране, но и да сме готови и да се подготвяме (мисля, че за първи път) за съвместни действия за отстояване на общите интереси на Университета, в случай че не срещнем разбиране и реален ангажимент от страна на властимащите. Дано това обединение и общо разбиране се задържат и действително, а не останат само на думи. 

2.Академичният съвет гласува създаването на две работни групи за разрешаване на проблема със студентско участие – едната ще работи за  финансова оптимизация, а другата – с държавни институции и общество . Как гледаш на това и какви са очакванията ти?

Положителни, разбира се. Колкото и песимистични да са общите настроения, когато става въпрос за промяна в нашата държава, поне ние, студентите, младите хора, не трябва да си позволяваме нещо различно от вяра, че нещата могат да се променят. За да не изпадам в клишета, нека кажа, че това не е първият път, в който АС взима решение за създаване на група, съставена от преподаватели, ръководство и студентски представители, с цел да се изготви някаква публична позиция, с което да се настоява за промени от страна на държавниците ни. Но тъкмо в случаите, когато „продуктът” на тези групи са обръщания, декларации или писма до политиците плюс съпътстващите ги разговори с тях, резултатът е тъжен и обезнадеждаващ: политиците се съобразяват частично, колкото да се скърпи положението, без проблемите, от които страда Университета, да се решават по същество. Това е – поне според мен – всеобщо явление в страната ни: политика „на кръпките”. Декларации и преговори ще има и сега, хубаво ще е да се решат нещата още на това ниво. Но обичайно в нашата държава, полезни и конструктивни за обществото промени винаги са изисквали известен натикс, а от скоро – все по-належащо такъв, който да идва масирано от страна на гражданите, вкл. студентите. Личната ми позиция, а вярвам и на все повече и повече студенти, е, че трябва да сме решителни и готови да защитим интересите на академичното пространство и общност, от която сме част, на дело, а не само на хартия. Справедливи са оценките, които се дават на студентската активност: че „се сещаме да протестираме, когато тръгнат да ни вдигнат таксите”. Това важи за много, много голяма част от нас, но не означава, че не може да се промени. Трябва да престанем да мислим за себе си като за пасивни „консуматори на образователни услуги” и да започнем да се информираме за положението на нещата във висшето образование, образователните политики в сектора, какво поражда проблемите и т.н. И като резултат да станем съпричастни на проблемите на Алма Матер, да разбираме в каква общност сме встъпили, когато сме станали студенти тук.

Накратко: според мен, тази група трябва едновременно да се стреми както към комуникация с държавниците, така и със студентите. И в двете направления отговорността е обща, но по второто студентските представители трябва да поемат инициативата.  

3. Това е по отношение по-скоро на групата, което ще работи с държавата и обществото. Какво е мнението ти за тази, чиято цел ще е да оптимизира изпозлването на средствата в Университета?

Смятам, че както преди, така и сега Университетът ще успее да реализира икономии с цената на нови ограничения. Какъвто и да е размерът им, резултатът ще стане публично достояние, включително и по-точно: задължително сред студентите. Разпространени са мнения, почти винаги неподкрепени със сериозни факти, че в администрацията нещата са разпуснати и неоптимизирани. Негативното и подозрително мислене по този въпрос като цяло не е без основание, но грубите обобщения по тертипа „всички са маскари”, без да се влезе конкретика, формират твърди нагласи, които в един момент може да се окажат безпочвени. Така от критични ставаме повърхностни. Известно ми е, че преди 4 години, след намаляването на базовата държавна издръжка за един студент от 963 на 693 лв., годишните разходи в СУ са намалени с около 4 млн. лв., впоследствие и с още. Сигурен съм, че масово това не се знае, нито пък се проявява активност да се потърсят сведения за какво точно разходва средства администрацията на Университета. Ето това може би трябва да е основният резултат от тази група и студентските представители в нея трябва да спомогнат за него: да се резюмира в кратък и ясен вид информация за какво са се използвали финансите на СУ, защо и какви оптимизации са правени до момента и какви ще се направят в бъдеще.  

4.Какъв срок е поставен за изпълнение на задачите и какви мерки се предвиждат, ако не бъдат постигнати заложените цели? 

Групата за оптимизации, предполагам, че ще преследва предложения, които да се реализират още през 2015 г. По отношение на задачата да се комуникира с представители на правителството и ресорните ведомства, които имат отношение към начина на финансиране на висшите училища, отделяните средства за висше образование и другите свързани проблеми, групата, която ще се занимава с това, ще се опита да действа максимално бързо. По общи сведения изготвянето на държавния бюджет за 2016 г. започва по средата на тази година. Щом преследваме залагането на реални действия и структурни промени през следващата година, очевидно трябва да се започне работа още от този месец и през следващите няколко да се види до какъв резултат ще се стигне след диалозите с държавните хора, от които зависят нещата. Трудно ми е да бъда по-конкретен, защото все още самите групи не са заработили. 

5.Каква е ролята на студентите и на студентските представители ?

Ще споделя моето разбиране как трябва да бъдат нещата. Отговорът на въпроса за ролята е свързан с отговора на въпроса част от какво са студентите. Когато отговаряме на този въпрос, на ум ни идва онова, което произтича от позицията ни на учащи по време на средно 4-годишния „престой”. Но когато говорим за състоянието на едно висше училище, неговото бъдеще и проблемите му, нещата далеч не се изчерпват с това. Въпреки елементите на упадък и обезличаване в образователната система и въпреки че сме в известен смисъл потребители, смятам, че между потребителя на зеленчуци и потребителя на образование има сериозна разлика. Когато вляза ви застана до щандовете не е като да вляза в лекция или семинарно занятие в Софийския университет. Не говоря за нивото на качеството – това е отделна тема. Говоря за характера и естеството на това, което става в лекционната зала, и за разликата му от онова, което се случва в магазина. Академичното пространство е (или трябва да се стремим да бъде) среда, в която се формират професионални умения, доизграждат се качества на личността, създава се мироглед. И всичко това протича в една повече или по-малко лична връзка с преподавателите, базирани на такива ценности като свобода на мисълта, уважение пред научния авторитет, но и право на неговата критика, толерантност и пр. Университетите не са магазини, а малки общности с изключително голямо значение за благоденствието на обществото; ние, студентите, не сме купувачи, а участници в живота на тези общности. Доколкото сме такива, дотолкова не можем да си позволим цинично и пасивно отношение: „какво ме интересува, още една година и завършвам”, „да вземат малко да си стегнат разходите”, „няма какво да се занимавам с тези глупости, нищо не може да се промени” и т.н. Трябва да участваме в университетския живот като равноправни членове, да се ползваме от правата му, но и да разбираме проблемите му. Следователно, трябва и да осмисляме какво трябва да се предприеме, за да се решат те. Ето това е ролята на студентите. Оказва се, че в посочения „глобален” аспект, тя не е по-различна от тази на преподавателите. А ролята на студентските представители, доколкото те са станали такива не по конюнктурни причини, а се осъзнават като такива, е да разпространяват култура на активно участие и информация за състоянието на нещата сред колегите си, да се допитват до мнението им, а когато се породи нужда от действия, да бъдат фактор за тяхното организиране. 

6.Какво би казал на всяка една от замесените страни в тази ситуация: студенти, преподаватели, ръководство, управляващи?

Нещо банално, но истинско и нужно: да сме единни, да се търсим решения, които не са за сметка на никоя от посочените страни, а специално към колегите си: да се информираме повече за онова, което ни засяга отвъд непосредствено най-близкото, и да се подготвяме да отстоим на дело интересите си.

 

Студентските представители в двете работни групи ще бъдат избрани на заседание на Студентски съвет днес, 10.03, от 18:00 часа в Заседателна зала 1. Изборът ще бъде точка от заседанието. На място могат да бъдат издигани кандидатури, като кандидатите следва да се представят и мотивират. За студентски представител в тези групи може да бъде избран всеки един студент на Университета. При въпроси, можете да се обърнете към нас на официалната ни поща или във FB страницата ни. 

Свържете се с нас

В момента ни няма, но можете да ни изпратите писмо.

Не се чете? Сменете текста. captcha txt